Сряда, 7 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 17°
Дете вампир пита майка си: - Мамо вярно ли е че пием кръвта на хората? Майката: - Не естествено, айде стига си говорил че супата ти ще се съсири.
Черен хумор 2,414 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си. Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там. Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време, някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише : До: Моята любяща съпруга Тема: Пристигнах! Дата: 7-ми септември, 2005г. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу! След края на кризата основни отрасли в икономиката ще станат лов, риболов и събирането на гъби... Габровка разказва на приятелката си: - Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки… Дъждът се предава по въздушно-капков път.