Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Червената шапчица 11,456 прегледа
Следващ →

Още вицове

Стига си се оплаквала като Вдовица за КУРбанчорба.. Джон Рофелер мечтаел да спечели 100 000 долара и да доживее до 100. А спечелил 3,8 милиарда и умрял на 97. Не всички мечти се сбъдват. Какво е общото между това да се снимаш във филм и да отидеш на гости на Ханибал Лектър? За нищо на света не поглеждай в камерата! Отива един човек за риба. Намерил едно закътано място, замаскирал се хубаво, седнал удобно и хвърлил въдицата. Седи и чака. По едно време чува някакъв глас отдалече - "Ходи се шибай!" Уплашил се човека, че някой му крещи на него, наострил уши. Този път от по-близо отново се чува "Ходи се шибай!". Човекът бързо събрал въдиците и се приготвил да бяга. Изведнъж гледа - по реката плува лодка, а вътре някакъв дебил гребе с лъжици. - Абе, човек, защо гребеш с лъжици? - попитал той учуден. - Ходи се шибай! На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.