Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал).
Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа - 23, 18, 10 и т.н.
Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват.
Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл:
"Еееех... мене пък ще ме пишат мъртво роден!"