Петък, 9 октомври 2026
|
Кърджали
20°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
- Отворете, полиция! - Ама ние не сме викали полиция, а компаньонки! - Не вие, съседите ви ни повикаха! - Еми да си ви чукат те тогава, какво ни занимавате!
Професионални
03.10.2017
4,109 прегледа
Следващ →
Още вицове
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Габровец и търновец чупели орехи и си говорели. Търновецът попитал: - А бе, вие габровците нали сте голяма работа, какво правите с черупките от орехи? Габровецът го изгледал и казал: - Продаваме ги на търновци да си варят чорба от тях.
След смъртта на жена, семеен приятел пита вдовеца: - Абе Иване... И на тебе не ти върви особено с жените... И предишната ти почина внезапно... А каква беше причината сега? Мъжът казва отегчено: - И тази искаше да й набутам пушката...
Жена пита мъжа си, който е програмист: - Скъпи, нали помниш, че имаме годишнина скоро? - Разбира се! Точно три дена след, като свърши лиценза на антивирусната.
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си: - Прати ми счетоводителя при мен. - На обяд е. Вече е двандесет и половина. - Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!