Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си:
- Та вървя си аз през гората и виждам…
- Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика.
- Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Даа… - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Тъща към зет си:
- Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?