Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Исус е разпнат на кръста и му остават броени часове живот. Свети Петър седи пред кръстта. По едно време Исус казва: - Петре, приближи се, да ти кажа нещо... Тръгнал Петър, но стражите го спрели и му казали, че ако направи дори само една крачка, ще му отрежат краката. Петър се замислил: "Това са последните думи на учителя, не мога да не ида..." Приближил се и стражите му отязали краката. - Петре-е-е бе, приближи се да ти кажа нещо... - вика го отново Исус. - Ако,направиш само една крачка, ще ти отрежем ръцете. - казали стражите. Петър, дори с отрязани крака, не можел да не уважи последното желание на Учителя си и да не чуе заветните му думи, нямало как приближил се. Отрязали му ръцете... - Петре-е-е-е, приближи се. - отново промълвил Исус. Свети Петър вече нямал нищо за губене и се домъкнал под кръста. - Исусе, кажи, учителю мой... - Петре бе, да знаеш, че от тук се вижда твойта къща...
Любими Герои 5,094 прегледа
Следващ →

Още вицове

2005 година е година на петела...Кога ще дойде някоя човешка година? 8-ми март мина както обикновено. На жената - цветя. На тъщата - дъвчащи бонбони. Има болни зъби. Съдия пита обвиняемия. -Защо ударихте господин Петров? -Защото след това той ме ритна. - Колко си тъп! От толкова години ходиш на училище, а нито една буква не си научил! Само едно тире и една точка знаеш! - крещят родителите. Малкият виновно навежда глава и пак отива в стаята си, за да пише точки и тирета в тетрадката си. Така минавали детските години на Самюел Морз... Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!