Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица ...никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "- ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"