Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Кърджали
10°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Жените са нобходимото зло.
Бисери
03.10.2017
3,964 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ново шоу:"Слаб член". Изпратете номера на члена от Наказателния кодекс, който не ви харесва. Членът, получил най-много гласове се отменя.
Две блондинки стоят на автогарата. - Кой автобус чакаш? - 1. - Аз чакам 2. А, идва 12, дай сега да се качим и двете!
Шляе се Вълка из гората и си мисли: - Къде ли се е скатала Червената шапчица? Както съм зажаднял - ще я опъна зад първия храст. Още не бил завършил мисълта си и мернал нещо червено зад близкия къпинак. И естествено без да му мисли скочил в него. - Бух! Бах! Ох! Ах! Накрая излиза Вълка целия посинен и раздърпан и псува: - Мамка Ви Червено -баретска! Пак ли си разигравате ученията в нашата гора? !
Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва: - Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че... В този момент мутрата се обажда: - Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Млад свещеник е назначен в селска църква и тръгва лично да се запознае с хората от енорията. Чука на вратата на една спретната къщурка и от вътре се чува приятен женски глас: - Ти ли си, ангел мой!? - Не - смутил се свещеникът - но съм от същата фирма.