Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Старшината влиза в помещението на новобранците и вижда на пода един фас. Нервно пита:
- Чий е този фас?
Никой не отговаря. Повтаря въпроса с още по-висок тон.
Никой не отговаря.
Започва да вика. И тогава един новобранец казва:
- Ничий е, господин старшина. Можете да го взмете!