Четвъртък, 8 октомври 2026 | Кърджали Предимно облачно 12°
-Честито! Чух, че си защитил докторска теза. Каква беше темата? -"Относно екстензията на захарозоамилозния гел". - Ей, много е завъртяно. Можеш ли да ми го обясниш по-простичко? - Абе с две думи: Как се разпъват локуми.
Професионални 3,676 прегледа
Следващ →

Още вицове

Културистка отишла да ражда. Легнала на леглото и се напънала, ама нали е много силна и така изтласкала бебето, че то се размазало на отсрещната стена. Културистката отново забременяла и отново отишла да ражда но този път лекарите решили да вземат мерки, за да не изпуснат отново бебето. Чудили се те, чудили се какво да направят и на края решили да извикат някои с опит да хване бебето. Извика ли Боби Михайлов. Дошъл Боби и лекарите му казали: "Боби каквото правиш на терена това ще правиш и тук". Разбрал Боби какво да прави, застанал пред културистката и зачакал. Тя се напънала, Боби уловил бебето и го ритнал през прозореца. Две съседски семейства вечерят заедно. Без да иска единият съпруг си изтърва вилицата на земята. И като се навежда да я прибере вижда че съседката е без бельо. Тя го пита след вечерята: - Ако ти е харесало ела утре у нас и носи 100 лв и ще получиш още. Естествено на следвашия ден мъжа отива у тях и правят много як секс. Направо я разцепва, като й оставя уговорената сума. Съпругат и се прибира и я пита: - Абе, комщията донесе ли парите? - Ами, а-ъ... да... - отговири тя смутена, като си мисляше, че са я разкрили. - А, добре!’штото сутринта ми поиска 100 лв и каза, че ще ги върне още днес. Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето… С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Между блондинки: - Ау, Муцка, вчера мъжът ми получи анонимно писмо. - Ужас! И от кого?