Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
- Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
- Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер...
Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!