Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Влизат те в гората, хващат се за клоните и белите ги подминали. Петка шепне:
- Не издържам повече, ще се пусна!
- Трай още малко, бе! Може да се върнат!
- Е, дай поне коня да пусна!
Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
- Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него.
Синът:
- Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
- Е нищо, донеси хляба!
- Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
- Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!