Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си.
Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си, и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил всякакво желание за секс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото, когато младият но кален в десетки трудни ситуации младеж казал:
- Абе миличко тия косми по гърдите ти, пречат ли ти да бягаш?
- Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин дамата.
А нашият герой веднага отвърнал:
- Ами тогава бягай, бягай, бягай.