Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Един рибар хванал златната рибка, погледнал я, а тя му прошепнала плахо и казала:
- Селянино, селянино, кажи ми три желания, ще ти ги изпълня. Само ме пусни във водата.
Рибаря я пуснал на земята и почнал да я мачка с крака като казвал:
- Ти на кого ша викаш селянин ма, рибо проста -
и рибката умряла.