Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Връща се мъжът от почивка, а на челото му поникнали малки, симпатични рогца. Жената се заоправдавала:
- Миличък, какво е това!? Та аз дори не съм помисляла да ти изневерявам! Повярвай ми! Питай съседите, питай колегите.
- Спокойно, не се шашкай, знам, че не са от тебе!