Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 14°
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва: - Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата? Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи: - Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят! - Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена! - Ах, да, действително. След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава: - Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба! - Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Разни 3,549 прегледа
Следващ →

Още вицове

Забутано село в планината: - Дядо, на колко години си? Пиеш ли, пушиш ли? - На 103 съм вече. И пием, и пушим, чедо. Инак нема умиране. Мъж заминава в командировка, но на другия ден се връща изненадващо. Гледа чаршафите намачкани жена ну гола, ядосва се, започва да обикаля къщата за да търси любовника- под леглото, в банята, накрая отваря гардероба, а вътре един кльощав, треперещ мъж се свил на топка. -Какъв си ти бе? -Славчо. Последвали няколко, шамара, ритници за шията и Славчо бил изхвърлен на улицата. След един месец историята се повтаря. Жена му гола, чаршафите намачкани, назърта под леглото. -Ооо, Славчо, пак ли ти, бе? -бой. След извстно време, мъжът пак отива конандировка, прибира се, гледа жена му пак гола, чаршафите, пак намачкани, започва да търси в гардероба, под леглото тръгва към банята, а на вратата едид мъж поне два метра висок и най-малко 150кг. стои гледа тъпо и казва: -Кво искаш? -Аааа, търся си Славчо! Най-хубавото нещо е тъгата, защото човек винаги тъгува по нещо хубаво. Дядка към набор: -Наборе-е-е, станал съм като стенен часовник! -Що бе? -Ми на, в главата ку-ку, а от долу махало.... Алкохолът е бавна смърт. Всъщност, кой бърза?!