Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Пред ветеринарния кабинет стоят три кучета заедно със стопаните си - кралски пудел, боксер и разкошен петнист дог, който лежал до млада засукана мадама, очаквайки да бъдат приети. Между тях се завързал диалог. -Защо сте тук момчета?-попитал дога. -Аз вече съм много стар и моят стопанин ме води за хуманно приспиване, щото вече няма сили и време да ме разхожда постоянно...- тъжно споделил кралския пудел. -Аз оня ден ухапах малко дете и аз сам тук за смъртоносната инжекция - гордо казал боксера - а ти, големи братко, защо си тук? -Нали виждате моята стопанка? Всеки ден когато влеза в банята сядам до вратата и започвам да я гледам - тези прекрасни цици, стегнат задник, гледам ли, гледам...Обаче вчера не издържах и когато се наведе да си вземе гъбата не издържах и й скочих, направо я оправих както аз си знам. -Значи и ти си тук за инжекция?-попитал пудела. -А не! Аз съм тук малко да ми поизпилят ноктите, че много съм я драскал...
Животни 4,330 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговор във влака: - Да си призная, аз съм дева. - Какво, наистина ли? - Не, по хороскоп. А мъжът ми е овен. - По хороскоп? - Не, наистина. Не те е срам! Да ме прекъсваш по средата на буквата! В една болница в един и същи ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова. Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни: - Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво й е? Докторът се оказал в затруднена ситуация. Мислил, мислил и рекъл: - Абе, дай й да изяде една баклава и ако е още жива, недей да я чукаш! Блондинка пътува на кораб. - Днес обядвах на една маса с капитана. - Цяла сутрин бях на капитанския мостик. - Капитанът ми направи неприлично предложение. - Капитанът ме заплаши, че ако не приема, ще потопи кораба. - Толкова съм щастлива... Днес спасих живота на 1500 души. На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.