Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 14°
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална. Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.
Бисери 4,360 прегледа
Следващ →

Още вицове

Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач. Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва: - Не ми харесват тия звуци. Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си. Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва: - Мдааа, хич не ми харесва тази музика. Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда. Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда: - Много, много кофти бие този там-там. Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита: - Кое му е кофтито? - Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът. С годините все по-често става въпрос за преструктуриране на съпружеския дълг. - Не може да се занимаваш само с футбол! Вземи да прочетеш поне една книга! - Книга ли, каква книга, например? - Шекспир! - Ами аз него вече съм го чел, само че не помня кой го беше писал. Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал: - Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко. - Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало: - А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . . - Докторе, струва ми, че с мен разговарят много непознати хора. Нито ги виждам, нито ги чувам, но те ми говорят. Сигурен съм в това! - Ясно. Отдавна ли влизате в чатове?