Прибира се мъж у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи. Жена му се втурва да му помага, но той нито й благодари, нито я псува. Само мълчи.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а...
- Какво каза?
- Гра-а-а...
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а...
- Боже, какво ти стана... Нещо да хапнеш, искаш ли?
- Гра-а-а.
Съпругата се уплашила много и звъни на съседа лекар.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само "гра" повтаря от половин час.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама...
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия...
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!