Рано сутрин мъж се прибира вкъщи и започва да обяснява на жена си:
- Разбираш ли, скъпа. Отначало отидохме с другарите да пийнем по една бира.
- О, моя Супермен! - отвръща жената.
- А после ходихме да гледаме футбол.
- О, моя Супермен!
- А след това ходихме да хапнем.
- О, моя Супермен!
Мъжът не издържа:
- Ама ти, защо непрекъснато ме наричаш Супермен?
- Защото само Супермен си обува гащите върху панталона.
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".