Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 14°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Две жени се размечтали и взели да си представят какви биха били, ако са растения. Първата жена казала: - Мечтая да съм червена роза и да стоя на ревера на кмета Софиянски! Втората се разсмяла и рекла: - И каква полза ще имаш, скъпа? Аз бих желала да съм обикновена зелка, та кочанът цял живот да ме подпира отдолу!
Разни 3,811 прегледа
Следващ →

Още вицове

Кратък наръчник на летеца - Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително! - Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията! - Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни. - Когато се съмняваш за височината, дай нагоре. Никой още не се е сблъскал с небето. - Учи се от грешките на другите! Няма да живееш толкова дълго, че да ги направиш сам всичките. - Започваш с пълна торба късмет и с празна торба с опит. Задачата ти е да напълниш торбата с опита, преди да си изпразнил тази с късмета! - Помни винаги - гравитацията е закон, който не подлежи на обжалване! Игуменката приема 10 нови послушници в манастира: -А сега, момичета, коя от вас е виждала мъжката срамотия? 2 девойки вдигат ръка. -Идете при онуй котле пред иконата на Дева Мария и си изплакнете очите! -А сега, кои от вас са пипали мъжка срамотия? 3 вдигат ръка. -При котлето, потопете си ръцете! А сега.. Една от послушниците прекъсва баба игуменка и пита: -Майко, може ли да отида да си изплакна устата, преди някоя от момичетата не се е подмила в котлето? Стария бай Хасан върви по улицата и вижда малкия Али и го пита: - Али - баба ти у вас ли е? - У нас е дядо Хасан. - А гащи има ли? - Има дядо Хасан. Хасан се поглажда по шкембето и казва: - Ааааа - сега и гащи ще свалям! Дама гледа продължително мъжа си, който от половин час не се откъсва от вестника си, и въздиша: - А когато ме ухажваше, беше толкова нежен и внимателен, скъпи! - Е, мила, човек спира да се страхува, че ще изпусне влака, след като вече се е качил на него. Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: - А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? - Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? - Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"