Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от
купетата…
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно…
Тук майката въздъхва облекчено…
- …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Стои си Заекът в сянката на едно вековно дърво и покрай него минал таралежът. Заекът му вика закачливо:
-Ей, Тарльо, накъде?
-Уф, неми е до закачки, бягай и се пази, в гората се е появил едим много вежлив и много еблив лос, вече пострадаха мечката, вълкът, лисицата, даже и порът, горкият е доста стресиран от случилото се... - едва промълвил и побягнал таралежът.
Заекът подигравателно викнал след него:
-Е, стига с тези тъпотии, бе рошав, това е пълна идиотщина, стой да си правим компания!
Доскучало му на Заека и тръгнал да се прибира - пийнал си отвара от моркови, позяпал тв и се приготвил да си ляга. Сетил се за думите на таралежа и за всеки случай си сложил една коркова тапа в задника. По едно време, тъкмо вече се унасял да спи, когато чул шум от отваряне на шампанско и следните думи:
-Добър вечер, Зайко!