Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Самотна жена звъни в службата за компаньони:
- Имате ли силни мъже?
- Разбира се!
- А силни и красиви?
- Всичките са такива!
- А силни, красиви и стилни?
- Да!
- А от тези силни, красиви и стилни има ли такива, които дълго не свършват?
- Да!
- А има ли такива които дълго, дълго, дълго, дълго не свършват?!
- Имаме такъв, взимате ли го?
- Да! Давайте го!
След половин час се звъни на вратата. Тя отваря, а там стои силен и красив младеж с цветя, целият облечен в Кавали и Гучи, дори чорапите - Бриони и т. н.
Влизат в спалнята, тя ляга на кревата, а той в това време хвърля цветята, и започва да къса всичко по себе си, костюма на парченца, ризата на парцали... а тя:
- КАКВО ПРАВИТЕ? ЗАЩО ТАКА КЪСАТЕ?
- ЗАЩОТО КОГАТО СВЪРША, ВСИЧКО ТОВА ЩЕ Е ИЗЛЯЗЛО ОТ МОДА!