През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Чък, Вин Дизел и Арнолд Ш. умрели и отишли в рая. Всеки от тях се надява да заеме мястото до Господ.
Господ попитал Вин защо мисли че заслужава мястото, той отговаря: "Мисля, че го заслужавам заради виртуозната си издържливост и гордост"
Арни казал: "Мисля, че заслужавам да седя до теб, заради всичките си постижения"
Накрая се обърнал Господ към Чък Норис, който му отговорил: "Мисля, че ми седиш на мястото!"