Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер.
"Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." - помисли си Щирлиц.
Богата дама отива да навести болната си майка. Изпълнена с безпокойство за държанието на съпруга си по време на отсъствието й тя звъни на домашната прислужница:
- Мери, надявам се, че съпругът ми не се възползва от отсъствието ми, за да не се прибира вкъщи?
- Няма повод за безпокойство, мадам. - отговаря девойката. - Мога да се закълна в това. Впрочем, след коридата, която той устрои в моята стая, просто не зная, откъде би могъл да намери сили, да отиде да се занимава с любов на друго място.