Сряда, 7 октомври 2026
|
Кърджали
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Политически
Журналист интервюира депутат: - Как прекарвате свободното си време? - Имате предвид в Народното събрание или въобще?
Политически
03.10.2017
3,546 прегледа
Следващ →
Още вицове
Франция. Шеф със секретарката си пътуват с кола. По някое време колата се поврежда. Шефът си мисли: "Като шеф, съм длъжен да извикам пътна помощ, като мъж съм длъжен сам да оправя повредата." Слиза и се пъха под колата. Секретарката: "Като жена, съм длъжна да остана в колата. како секретарка, аз съм длъжна да съм с шефа." Слиза и се пъха под колата. Минава наблизо полицай: "Като французин и мъж, съм длъжен да мина все едно нищо не става тук, но като полицай, съм длъжен да им кажа, че са им откраднали колата отдавна."
Един японец дошъл в България. Тъй като, естествено, не знаел български, си носел разговорник и го прелиствал, докато намери необходимата дума. Влязъл в един магазин, харесал си нещо и попитал с помощта на разговорника: - Извинете, колко струва това? Продавачката му казала някаква безумно висока цена. Японецът прелистил разговорника и казал: - Ебасимамата, да?
Идва комисия за инспекция на затвора. Порталът отворен, килиите отключени, няма кучета, няма охрана! Всички затворници са налице. Началникът на инспекционната комисия пита шефа на затвора: - Какво сте направили, че никой не бяга, всички са тук, а няма охрана? - Пуснах им Интернет.
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги: - Мамо татко, какво правите? - Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. - Как се играе? - питал Иванчо. Бащата казал: - На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта. На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6.