Сряда, 7 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 15°
Журналист интервюира депутат: - Как прекарвате свободното си време? - Имате предвид в Народното събрание или въобще?
Политически 3,546 прегледа
Следващ →

Още вицове

Франция. Шеф със секретарката си пътуват с кола. По някое време колата се поврежда. Шефът си мисли: "Като шеф, съм длъжен да извикам пътна помощ, като мъж съм длъжен сам да оправя повредата." Слиза и се пъха под колата. Секретарката: "Като жена, съм длъжна да остана в колата. како секретарка, аз съм длъжна да съм с шефа." Слиза и се пъха под колата. Минава наблизо полицай: "Като французин и мъж, съм длъжен да мина все едно нищо не става тук, но като полицай, съм длъжен да им кажа, че са им откраднали колата отдавна." Един японец дошъл в България. Тъй като, естествено, не знаел български, си носел разговорник и го прелиствал, докато намери необходимата дума. Влязъл в един магазин, харесал си нещо и попитал с помощта на разговорника: - Извинете, колко струва това? Продавачката му казала някаква безумно висока цена. Японецът прелистил разговорника и казал: - Ебасимамата, да? Идва комисия за инспекция на затвора. Порталът отворен, килиите отключени, няма кучета, няма охрана! Всички затворници са налице. Началникът на инспекционната комисия пита шефа на затвора: - Какво сте направили, че никой не бяга, всички са тук, а няма охрана? - Пуснах им Интернет. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги: - Мамо татко, какво правите? - Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. - Как се играе? - питал Иванчо. Бащата казал: - На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта. На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6.