Овчар направил голяма сватба.
След дни, обаче трябвало да замине за кошарата си насред гората.
Със съжаление съобщил на невестата лошата новина, но й предложил, когато гръмне с пушката тя да дойде при него. Тя се съгласила.
След една седмица той гръмнал. Никой. Втори път. Никой. Трети път. Никой.
Накрая слязъл в селото, но къщата празна! Попитал комшията:
— Пешо, да си виждал моята скоро?
— Страшна работа комшу, от както започна ловния сезон не се е спирала!
Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?