Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Семейни 4,384 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Къде до толкова късно се шляеш? - Скъпа, забавих се в работата. - Не лъжи!!! - Добре, няма да лъжа...Проклетнице, забавих се в работата. - Трябва да ви глобя заради превишена скорост! - обръща се пътен полицай към водач на автомобил. - Но аз не карах бързо! Само изпреварих двете дами, които караха с превишена скорост. Обажда се Жоро на психиатрията: - Ало, лудницата ли е? - Да, кажете. - отговаря някаква жена. - Елате на адрес Бойко Борисов 4, за да приберете един мой приятел, защото е полудял. - казва Жоро. - Но, защо!? Какво му има г-не? - пита жената. - Ами хванах го в леглото с жена ми, което значи, че не е добре психически! - отговаря той. - Извинявайте, но не ви разбрах. - Ще ме разберете ако видите жена ми... До сега всеки, който я е виждал е хуквал да бяга от уплаха... - Що е то: влиза през едното ухо, излиза през другото, а и пак остава в главата? - Кирка. - Мадам, да ви запазя ли къдрицата отпред? - пита фризьорът. - Да. - Ето - отрязвам я и я пускам в найлонов плик.