Сряда, 7 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 16°
В час, учителката пита децата: - Знаете ли, как вият вълците? - Да - казал Иванчо - ама аз не мога така както дядо ми. - Защо не го доведеш утре да покаже? - така и станало. На другия ден Иванчо довел дядо си и се изтъпанчили пред дъската, а даскалицата: - Я сега да чуем как имитираш вълк? - мълчание. Намесва се в тоя момент Иванчо. - Дядо, кога за последно прави секс? - Ау-оуууууууууууу.
Разни 2,397 прегледа
Следващ →

Още вицове

Някакъв мъж бил толкова слаб, че му се налагало да носи в джобовете си камъни, за да не го отнесе вятърът. Най-накрая мъжът не издържал и отишъл на лекар. - Правите ли го често с жена си? - попитал докторът. - По няколко пъти на ден. - А с други жени сношавате ли се? - Ами... имам там няколко съседки и няколко колежки в работата. - И каква е честотата на тези актове? - Пак по няколко пъти на ден с всяка от тях. - Е, как тогава няма да сте слаб! На подобен режим не би издържал и супермен като Рамбо - констатирал лекарят. - Така ли? - изненадал се мъжът. - А аз мислех, че слабея от онанизма! Съдията пита четирима индианци, избягали от затвора: - Кажете, защо избягахте? - Седим ние в пандиза ден, втори, трети. На четвъртия ден Зоркото око забеляза, че една от стените я няма. Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!.. Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!” Блондинка звъни на ел техника: - Трябваше да дойдете днес да оправите звънеца! - Аз идвах до Вас. - Но аз днес не съм излизала даже от нас. - А аз дойдох, звъннах, никой не ми отвори и си тръгнах.