Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 13°
Благодарение на рейтингите, децата сега знаят, че интересното кино има цифричките 16+ и си заслужава гледането!
Разни 3,028 прегледа
Следващ →

Още вицове

Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: - Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: - Сега, клякате и се изсир*те! - Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: - Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. - Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането… След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: - Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: - Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш! Коя е последната степен на импотентност? Да вкарваш езика побутвайки го с пръсти... Защо, когато закъснява шефа, това са задръствания, а когато съм аз, трябваше по-рано да тръгнеш? В купе на влак пътуват млад евреин и равин. По едно време младият пита равина колко е часа, но равинът не отговаря. След половин час еврейчето пак пита равина за часа и той пак не отговаря. Когато слизат от влака равинът казва: - Шест и половина. - Но защо ми казвате чак сега, след като аз ви питах преди няколко часа? - пита еврейчето. - Ами виж сега, мойто момче, ако ти бях казал когато ме попита, щяхме след това да завържем разговор, щях да те поканя в къщи и да те запозная с жена ми и дъщеря ми. Ти щеше да се влюбиш в дъщеря ми и след време да се ожените. А аз не искам дъщеря ми да се ожени за някой, който дори няма часовник! Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва: - Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо - я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази. Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник. - Айде стига бе, още от първия ден ще работя...