Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
— Здравей Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
— Довиждане Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Малко ромче пита баща си:
- Тате, а защо облаците са толкова високо?
Баща му отговаря:
- Не знам.
- Тате, а защо птичките отлитат през есента?
- Не знам - е отговорът на бащата.
Намесва се майката:
- Хайде стига си питал, пречиш на баща си!
А бащата й се сопва:
- Стига ма, нека пита, за да знае!