Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
- Къде изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност.
- Е, как! Не знаеш ли? Купи си кола и след месец и половина почина.
- При катастрофа ли?
- Не. Умря от глад...