Легендата за Ндунго и Балонгалобанга!
Имало едно време, едно красиво момиче на име Нгунго Ндунго. Била млада и любвеобилна, но никак не й вървяло в любовта, заради проклетите й родители, с които живеела в една каца. Един ден, докато си седяла на двора и целела птичките с камъни, с надеждата да подобри личния си рекорд, се случило чудо. Пред нея се материализирал, сякаш от въздуха, най-красивият принц, когото някога била виждала през живота си - младият Фофо Балонгалобанга. Той я погледнал в очите и без да каже нищо я превърнал във врабче и я премазал с камък.
Катерички. Много много катерички.
Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.