Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. Рано е още, нека налапа хубаво мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. А така, нека да я глътне.. мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи:
- Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
- Слънчице!
- Да, коте?
- Ще направиш ли закуска рибке?
- Разбира се, мечо.
- Благодаря, гълъбице.
- Няма защо козленце.
- Обичам те, зайче.
- Аз също, жребецо.
- Стига! И ти ли не помниш как се казвам?