Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
"Аха, кълвач" - мисли Щирлиц.
"Хехехе, ти си кълвач!" - мисли си Мюлер.
Истинско щастие - когато в полунощ бягаш в тъмните улички от двуметров мъж с нож, той стига все по-близо и близо, накрая те настига, поглежда те и казва:
"Извинявай, приятел, припознал съм се.."