Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Разтревожен баща звъни на семейния лекар:
-Докторе, синът ми има венерическа болест. Твърди, че не е спал с друга, освен с домашната ни помощница, значи е от нея.
-Не се притеснявайте – отвръща лекарят – случват се такива неща.
-Знам, докторе. Но трябва да призная, че и аз съм спал с нея и изглежда имам същите симптоми.
-Това е лош късмет - казва лекарят.
-Не стига това, но съм го предал и на жена ми...
-О, по дяволите, значи всички сме болни от едно и също...