Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: - На кого е този паметник? - На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. - Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? - Не се знае дали е бил воин.

Взвод войници гледа филм в киното. Главната героиня застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега... какво да правя? Тогава старшината на взвода се провиква от мястото си: - Как какво!?! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: - Имате ли бойни патрони? - Да, господин капитан! - Дайте ми ги… Това ли е всичко? - Да! - Повече нищо ли не остана? - Само един патрон, господин капитан. - Дай ми го и него! - Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…

Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: - Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: - Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: - Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: - Редник, защо шепнем? - Защото ме боли гърлото!

Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: - Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? - Да. - Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? - Да. - Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? - Да. - Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: - Разрешете да запитам. - Казвай, Иванов! - Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? - Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!

Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Известен снайперист разказва: - Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел - той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

Старшината: - Какви войници сте вие, бе, с бели чорапи!?! Истинският войник трябва да е или със сини (показва си десния крак) или с черни (показва си левия крак)!

През войната английска делегация посещава Кремъл. На официалната вечеря Сталин забелязва, че англичаните през няколко минути тичат до тоалетната и пита Молотов: - Вячеслав, какво им става на гостите, да не сме объркали нещо храната? - Не знам, другарю Сталин, всичко е подготвено както трябва. Готвачът им е английски, храната им е английска, напитките са английски... Дори и солта им е английска!

Занятие по политическа подготовка в армията. Лекторът пита войниците: - Каква е главната ви задача по време на война? - Да умрем за родината си! - Неправилно! Задачата ви е да направите така, че враговете да умрат за тяхната родина.

Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: - Значи, като се издигне самолета на 3000м височина - скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона - парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон - парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: - Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!

Дежурният по рота тича при капитана: - Господин капитан, бързо елате в спалното - всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: - Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: - А ти пък какъв си? - Ами викат ми Табуретката…

По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: - Ние ще ви пуснем неутронна бомба! - Какво е това? - Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. - Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. - ?!? - Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.

Германски турист дава интервю за руско списание: - И изобщо, много лоши впечатления имам от вашата страна! Особено от първото ми посещение там - отврат! Всичко разкопано, кал, студ, никакво обслужване, някакъв идиот хвърли граната по колата ни, после пък съвсем я откраднаха... И накрая аз излязох виновен и 10 години лежах по разни затвори! - И кога беше това? - През 1943 г.

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.