Учителката: — На колко години стана на миналия ти рожден ден? Ученик: — На седем. Учителката: — А на колко ще бъдеш на следващия ти рожден ден? Ученик: — На девет! Учителката: — Седни си! Двойка за грешен отговор! Ученик: — Голяма работа! Днес ми е рождения ден!

След поредната беля Иванчо е изпратен при директора. Директорът, на който вече му писнало от Иванчо му казва: — Утре доведи майка си, за да говоря с нея. — Няма да е възможно – казал Иванчо. — Защо – попитал учудено директора. — Ами, блъсна я валяк – отвърнал Иванчо. — Тогава доведи баща си – казал директора. — И него го блъсна валяк – казал Иванчо. — Тогава доведи брат си – казал директора. — И него го блъсна валяк – казал Иванчо. — Тогава доведи сестра си – казал директора. — И нея я блъсна валяк – казал Иванчо. — Тогава ти какво имаш – попитал учудено директора. — Валяк – отвърнал Иванчо!

Господин по химия пита ученичка: — Какво правиш ? Тя: — Химията изучавам за последен път. Просто смесих веществата сълзите текат, и ето почна нещо да кипи и аз падам на колене и се моля на сички богове да не грамнеме. Учителят. — Боже кажи и да не смесва цигара с гас.

Иванчо тръгнал за училище. Майка му го спряла и му казала: — Иванчо, ето ти 50 стотинки за закуска. Той отговорил: — Благодаря ти, мамо – и ги изял.

Учениците от 5 клас правели диктовка: — И така прочитам текста още един път. В Океания живеят различни животни. Впрочем има риби, които са безброй видове. Те живеят само във водата. Не могат да живеят на сушата. Учениците започнали да пишат. Изведнъж Валя вдигнала ръка: — Кажи Валя? – попитал учителя. — Господин Стойков как започваше изречението? — Е ти чак там ли си? – попитал Иванчо.

В първия учебен ден една учителка се запознава с първокласниците. Учителката останала учудена след като всяко дете се представило като Терминатор. Моментално докладвала за това на директора: — Господин Директор, всички деца се мислят за Терминатор. А Директора баааввно се извърнал към нея и със силен удар с юмрук в близкия шкаф изсъскал гневно през зъби: — Ааззз ссъъъммм Тееррммииннааттоорраа.

В класа на Иванчо имали урок за растенията и учителката нарисувала краставица на дъската. Иванчо се изхилил ехидно: — Я, госпожата нарисува Шпагата! Целият клас избухнал в кикот. Възмутена учителката изтичала да се оплаче на директора. Директорът влетял разярен в класната стая. — Пак ли вие, бе хулигани! Всичките ще ви изключа! И кое говедо от вас нарисува тая Шпага на дъската?

На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира и се навежда да го вземе. В същото време пита: — И така, деца, какво имаме тук? Иванчо вдига ръка и отговаря: — Страхотен задник! — Марш навън! Двойка! – изкрещяла учителката. А Иванчо преди да излезе се обърнал към инспектора и му казал: — А ти като не знаеш, недей да подсказваш!

В час по физическо, учителката повтаряла на първокласниците: -Леви, леви... Един от учениците учудено попитал: - А, какво да правим с десния крак госпожо?

Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..

Осмокласничката Марийка вчера изрази пред майка си своето нежелание да ходи на училище, като се аргументира с хроническа умора, лоши атмосферни условия, недостатъчно добри педагози и ниско ниво на образование. Майка й, от своя страна, успя да я убеди да отиде на училище, като й предостави един - единствен железен аргумент - точилката.

- Иванчо, кой предмет ти е най-неприятен? - Училищния дневник!

- Сине, ако се учиш добре ще ти купим компютър. - А ако се уча лошо? - Тогава ще ти купим пиано.

Час по биология. Всички разказват как се грижат за животните си, някои дори ги носят със себе си. Става Петърчо и показва аквариум със златни рибки. Казва: - Това са моите златни рибки. Аз се грижа за тях всеки ден - храня ги, сменям им водата на два месеца. - Браво Петърчо - 6! Марийке, ти какво носиш? - Аз си нося котарака. Казва се Том, обича да го гушкат и да яде Whiskas. - Иванчо, а ти какво държиш, това проскубано животинче какво е? Иванчо протегнал напред ръцете си, показал една ужасно проскубана и измъчена животинка и казал: - Това е моят хамстер Пухчо. - А като е Пухчо, защо е така проскубан? - Ами, от тиксото. - Какво тиксо? - С което го облепям, докато го ши*ам, да не се пръсне!

От ученическо съчинение: "Моят дядо ми е разказвал, как са живеели децата на моята възраст по негово време. Те са ходели в гората за гъби и боровинки, играели са футбол на поляната, къпели се в реката и са ловили риба - и всичко това, защото нещастните деца не са имали нито телевизор, нито компютър."

Попитали една коза в кой ВУЗ учи. Отговорът бил: - Мееееиииии...

Връща се дете от училище и пита баща си: - Татко, ти бил ли си войник? - Да. - И войниците от нищо не се страхуват, нали? - Да. - В такъв случай можеш да погледнеш бележника ми.

Час по английски. Учителката: - Преведете думата факир. Иванчо първи вдига ръка. Учителката вижда и уточнява: - На английски. Иванчо сваля ръка.

Родителите на Иванчо си говорят: - Абе, жена, откакто почнахме да му даваме по десет лева за шестица, нашия почна само шестици да носи. Какво мислиш? - Мисля, че вероятно си ги делят с учителите.

На изпит. Преподавателят: - Мила госпожице, Толкова ли е трудно да разложите квадратен тричлен? Девойката се изчервява: - Извинете... аз, не че не мога да го разложа, но не мога да си го представя.