Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците. Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да й изпраща телеграми. Минал ден, минали два, минала седмица ...никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "- ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Лъвът се разхожда в гората. Среща жирафа:
- Ей, дълговратият! Кой е най-готин в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава напред. Среща зебрата:
- Ей, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава гордо напред. Среща слона:
- Ей, клепоухи! Кой е най-умният в гората?
Слонът невъзмутимо хваща лъва с хобота си и го мята в блатото.
Лъвът изпълзява, изтръсква се от тинята и казва:
- Е, защо така нервничиш? Можеше просто да кажеш "Не знам!"