Вицет — Кърджали

Младеж се връща отслужил военната си повиност и кандидатства за работа в милицята. Изпитва го майор: - Значи искате да работите в милицята? - Искам! - Какво образование имате? - Средно. - А знаете ли кой е написал "Капитала"? В същия момент звъни телефона, майорът провежда кратък разговор и вика сержанта: - Аз се връщам след 30 минути, а ти през това време питай другаря кой е написал "Капитала". Връща се майорът след половин час и сержантът доволен го посреща: - Другарю майор! Той призна! Всичко си призна! "Капитала" са го написали той и брат му.

Семейни 03.10.2017 3,564 прегледа

Следващ →

Още вицове

Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците. Ако те болеше колкото те мързи, щеше по сто пъти на ден да умираш. Учителка по Немски език Мутра лежи в болница, целият бинтован и на системи. На съседното легло лежи един дядка и той на същото дередже. След една седмица двамата се освестили малко и борчето пита: - Дедка, кво прайш тука бе. Що си така пострадал. - Що ли? Внука хобито му да прави коли. Зема ми трабанта, прави му нещо и той стана много бърз. Значи карам си аз веднъж по магистралата за Пловдив и изпреварвам един Мерцедес, ама така се бех отплеснал, да му гледам мутрата на тоя в мерцедеса, че се отсвитках в мантинелата. Е за това сега лежим тука, целия в бинтове. А ти кво си пострадал? - Абе и аз на магистралата начи. Джиткам си към Пловдив и изведнъж некъв Трабант ме изпреварва. Начи помислих си, че съм спрел и слезнах от колата... Отива човек на гости при свой приятел, и заедно с него през вратата нахлува огромно куче. Докато те си пият биричката, кучето вилнее из апартамента, събаря всичко наред, къса пердетата, препикава ъглите и цветята... Когато гостът накрая решава да си тръгне, кучето, за капак, прави огромна локва на килима. Стопанина, с надежда: - Надявам се, че ще си вземеш кучето!? - А аз мислех, че е твое... - Господине, защо се изразявате нецензурно на обществено място? - Г-н полицай, аз тука, разбирате ли, ругая царското правителство. - А, в такъв случай, извинявайте.