Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Един мъж седи на пейка в парка и към него се приближава пънкар с коса направена като петелски гребен в най-различни цветове. Човека го зяпнал учудено, а пънкаря му вика:
- К’во си ме зяпнал бе, чичка? Не си ли правил нищо шантаво през живота си?
А човека му отговаря:
- Какво да ти кажа, момче... Преди доста години така се бях натряскал, че хванах и опънах един папагал... и сега се чудя дали ти не си сина ми...