Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се.
- Аз съм психолог.
- Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля.
За всяко познаване ще ти давам по 100 долара.
- Ама аз съм психолог, а не ясновидец...
- 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко!
- Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал...
- Супер, на ти 100 долара. Давай нататък!
- Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея...
- Браво, на ти още 100 долара! Продължавай!
- Сигурно не ти се прибира вкъщи...
- Още 100...
- А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти...
- Още 100...
- И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не...
- Стоп, човече! На ти 1000 долара!
- Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл....
- Не, това не беше мисъл, това беше идея...
Към женските капризи се отнасям много спокойно. Искаш да се жалваш - хленчи! Искаш да отвориш гардероба, да хвърлиш всички дрехи на пода и да направиш истерия, че няма какво да облече - давай! Искаш да обсъдиш приятелките си, коя, какво, с кого - заповядай!
Само за едно моля, скъпа! Постарай се МЕН ДА МЕ НЯМА ВКЪЩИ ТОГАВА!!!