Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника.
- Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари...
- А какво правите със заплатата си, господин полковник?
- Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после...
- Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде!
Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато:
- Какво, поручик, отново ли свършиха паричките?
- Хайде да потърсим причината за вашата невроза - казва психиатър на пациент, - Какво работите?
- Сортирам портокали.
- Добре, разкажете подробно.
- Значи, по цял ден седя до една лента, по която минават портокали и аз трябва да ги сортирам към по-малките ленти според вида им. В едната са големи, в другата по-малки, в третата - най-малките.
- Тогава защо нервничите? Имате толкова спокойна работа?
- Спокойна!? На това спокойна работа ли му казвате, по цял ден съм длъжен да взимам решения, решения, решения.