Една монахиня се возела в такси. Забелязала че шофьорът я гледа втренчено по време на пътуването. Попитала го защо и той казал:
- Искам да те попитам нещо, но не искам да те обидя !
- Не можеш да ме обидиш. Била съм монахиня толкова дълго, че съм чула почти всичко.
- Винаги ми се е искало монахиня да ми направи свирка.
- Ами... Можем да уредим нещо, но при две условия. Не трябва да си женен и трябва да си католик.
- Суууупер ! Не съм женен и съм католик !
- Добре. Отбий.
Таксиметровия шофьор отбил и монахинята се захванала за работа..Малко след това таксиметровия шофьор се разплакал.
- Защо плачеш, синко ?
- Сестро, съгреших. Излъгах... женен съм и съм евреин.
- Няма нищо. Името ми е Брус и отивам на бал с маски.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:
- Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра…
- И после какво ще стане?
- Ще ме погребат и няма да ме има вече.
- А как ще те погребат?
- Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата.
- А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?