Четвъртък, 27 август 2026 | Кърджали 22°
Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен: - Доволен ли сте от пребиваването тук? - О, да! Много са добри! Положително и вас ще излекуват! - Но аз съм министърът на здравеопазването! - Не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях президент на републиката!
Луди 2,903 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влизат мъж и жена на вече преклонна възраст в автобуса. Контрольроката им задава въпрос: - С карта или билет сте? При което следва светкавичен отговор на бабата: - Ами не, с мъжа ми съм! (реален случай...) Ефрейтор пред строя: - В армията ще служите по двайсет и пет часа в денонощието. Глас от строя: - Но денонощието има само двайсет и четири часа. - Първо, ако искате да кажете нещо, то стоите си и си мълчите. А второ: войникът в армията става с един час по-рано! Събудила се една сутрин Марийка и що да види - по гащичките й имало кръв. Бързо изтичала при майка си, за да я попита какво й има, но майка й не знаела как да обясни положението, затова пратила Марийка в селската поликлиника. Така и сторила, забързала се тя, но на улицата срещнала Иванчо, който умирал от скука и щом видял Марийка, веднага я спрял с думите: -Къде си се забързала, ма Марийке? -При фелшера. -Защо, ма? -Няма да ти кажа. -Хайде де, на мен можеш да кажеш, нали знаеш, че пазя тайна. Марийка се позамислила, но в крайна сметка решила да му покаже за какво става въпрос. Разказала му как там отдолу й тече кръв и колко е притеснена. Иванчо веднага влезнал в ролята на доктор и казал: -Вдигай роклята и сваляй гащите. Така и станало. Когато Иванчо погледнал отблизо как стоят нещата се втрещил и казал: -Как няма да ти тече кръв, ма, някой ти е отрязал пишката и даже не е зашил раната! Вечният проблем във футбола е, че тези, които могат всичко, седят само по трибуните. Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Реклама — Зона 3 (728x90)