Един се връща от дълга командировка и пита вярното си куче:
- Идваха ли чужди мъже вкъщи, като ме нямаше Шаро?
- Джаф, джаф - замахал с опашка.
- А какво правеха?
- Аха, аха, аха - запъшкал Шаро с изплезен език.
- Е, много ли беше това?
- Ау, ау, ау - завил Шаро, вдигнал муцуна към тавана.
В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…