Петък, 18 септември 2026 | Кърджали Предимно ясно 26°
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: - Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето... докато умре. Другият: - Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: - Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. - Защо? - Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. - Ама за какво? - Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. - И какво? - Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже - я, какво голямо хапче аналгин... - Е, и? - А аз в това време отзад с брадвата по главата...
Тъщи 5,361 прегледа
Следващ →

Още вицове

Човек поверява живота си на това, в което вярва. Ричард Бах (Едно) Бащата заварва дъщеря си с момче и мрачно казва: - В нашия дом гасим светлините точно в единадесет часа! - Много Ви благодаря! - барзо отговаря младежът. - Това е толкова мило от Ваша страна! Мъж се прибира мъртво пиян вкъщи. Жена му го посреща с тиган в ръка и почва да крещи: -Ще пиеш ли още?А??Ще пиеш ли още,питам??? -Ми,жна..малко много ше ми стане за днеска ма кат придлагш-сипи едно Ураганите, мъртвите животни и символа за химическа опасност са тясно свързани. Анализирайте как точно! Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!