Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Дядо отива при лекар:
- Докторе не ми става... дай ми нещо , поне веднъж да оправя бабичката.
- Ето ти това прахче -казал докторът. Имам обаче само едно. Поръсваш си оная работа точно преди да оправиш бабичката и няма да имаш грижи!
Отишъл си дядото в къщи и от вратата се развикал:
- Бабо сваляй гащите и се одупвай!
Развълнувала се бабата , свалила гащите, одупила се , дядото я напънал отзад , но бабата от зор взела , че пръднала. Прахчет се разнесло на всички страни и дядовото достойнство паднало.
- Хайде де дядка, какво се бавиш? ! Какво става?
- Вдигай си гащите..изпърдя си късмета ... тва стана!