- Мамо - казва синът на престарялата си майка - когато си отидеш, да те погребем ли или да те кремираме?
- Нямам предпочитания - отвръща майката - нека е изненада.
Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…