Две пенсионерки седят на чаша кафе. Едната разбърква чашката и притеснено казва:
- От две седмици исках да те питам нещо... Знам, че се познаваме вече от шейсет години... Не ми се сърди, ама не мога да си спомня как се казваше... Ако може, да ми подскажеш мъничко...
Другата я гледа възмутено една минута и най-накрая пита:
- Толкова ли ти е спешно?
Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…