Петка на Чапай:
- Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас.
- Разследвай, Петка, и доложи.
След малко Петка се връща:
- Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...